Как да уредим отношенията между нашите съдружници? – Част II

В предишната ни статия разгледахме какви са основните проблеми, ако не уредим отношенията със своите съдружници, както и дадохме примерно разделение на отговорностите в една фирма.

В тази статия ще разгледаме как можем на практика да постигнем това:

  • със започването на дейността;
  • след започната вече дейност;

Уреждане на отношенията между съдружници със започване на дейността

Дружествен договор

Масово предприемачите започват дейността си като ООД, поради което ще се фокусираме върху този вид фирма.
Голяма част от отношенията между съдружниците е добре да се уреди в дружествения договор още с вписването в Търговски регистър. Най-важното, което трябва да уредим, е:

  • как ще свикваме общото събрание – трябва да гарантираме, че не може да има злоупотреби и провеждане на общо събрание без знанието на всеки от съдружниците;
  • как ще провеждаме общото събрание;
  • как ще приемаме нови съдружници;
  • как ще се изключва съдружник – това е най-важната точка, на която ще обърнем специално внимание;

Договор между съдружници

Дружественият договор се публикува в Търговския регистър и всеки може да го види, поради което повечето хора предпочитат да уредят някои въпроси в отделен договор.
Както посочихме в предходната статия от поредицата, съдружниците нямат задължение за личен труд и не можем да ги изключим на основание бездействие, освен ако не са поели изричен ангажимент към дружеството. Поради тази причина съветваме за всеки съдружник да се уредят:

  • основни функции, за които да се дават периодични отчети – седмични, месечни, тримесечни, годишни;
  • основни ключови метрики, с които да се измерва текущото състояние на дадената сфера – при падане под определени нива за останалите съдружници трябва да „светне червената лампа“;
  • ключови краткосрочни и средносрочни цели (milestones) – при неизпълнението на тези цели за съдружника се предвиждат дадени последици.

Нека онагледим всичко това с примери.

Основни функции

Да кажем, че сме компания, която софтуерен продукт. Един от съдружниците е програмист, който в свободното си време „коди“ по проекта.
Основната функция на програмистът в този проект е техническата поддръжка и изграждането на самия продукт. Съдружникът следва да дава месечни отчети по прогреса на продукта. Ако той управлява други програмисти под себе си, той следва да дава обобщени резултати към останалите съдружници.

Ключови метрики

Ключовите метрики са приложими, когато дейността на дадения съдружник може да бъде ясно „измерена“. Например, маркетингът проследява редица метрики като брой продажби, кликове, преглеждания и т.н. За такива дейности е добра идея да въведем минимална метрика.

Цели (milestones)

Поставянето на такива цели е много добра практика, за да гарантираме ангажираността на съдружника и след първоначалната еуфория. В примера с програмиста това означава да му дадем съответния дял едва след като е завършил продукта до даден етап. Така той има мотивация да работи повече и по-ефективно, а ние не даваме дялове от дружеството си преди постигането на даден резултат.
Ако стартираме дейността и тепърва всички съдружници трябва да изпълнят заложените си цели, тогава трябва да предвидим какво става, ако някой не е изпълнил целта си.

ВАЖНО!

Това, че уреждаме отношенията си, не означава да поставяме невъзможни цели или за всяко забавяне да се санкционираме. Трябва да се намери добър баланс.

Ако целта на програмиста е при завършване на продукта на 50% да получи 10% дялове, а при 100% завършен продукт още 10%, можем да предвидим, че при забавяне от първоначалния срок програмистът има възможност да компенсира първоначалното забавяне като завърши продукта в крайния срок. Така той не търпи никаква санкция, защото получава пълните дялове, но за сметка на това трябва да вложи повече усилия при постигане на втората цел. При забавяне на срока може да се предвиди, че се получават дялове, съразмерни на свършената работа. Препоръчително е да се направи и правило, че ако до определената дата няма краен продукт, то програмистът ще е длъжен да върне всичките дялове и че няма претенции към изработеното до момента. Съответно ще трябва да се уреди и как ще се заплати изработеното.

Уреждане на отношенията при действащи бизнеси

Когато бизнесът е вече действащ, обикновено отношенията се уреждат по-трудно. Чисто психологически никой не иска да даде на друг нещо, което вече има като свое.

Най-често срещан е следният случай – двама съдружници с равни дялове започват дейност с уговорката, че и двамата ще работят по равно. След 6-7 месеца обаче единият съдружник върши 80% от работата. За съжалание в повечето случай работещият съдружник търпи това положение твърде дълго, а накрая поради натрупаното напрежение тръгва директно със скандал. Това няма да реши проблема със сигурност.

Както казахме по-горе, ако отношенията не са предварително уредени, работещият съдружник няма ефективен механизъм да „принуди“ неработещия съдружник да му продаде дяловете си.

Доброволно решаване на спора между съдружници (медиация)

При такава ситуация най-добрият вариант остава доброволното уреждане на отношенията между съдружниците. В повечето случай към този момент вече се е натрупало голямо напрежение и има нужда от един медиатор, който да смекчи разговорите.

В нашата практика наблюдаваме най-често желание на единия съдружник да откупи дяловете на другия. Съдружникът, който продава, от своя страна, се опитва да получи максималната възможна цена. Понякога преговорите са много трудни и отнемат по няколко месеца. Опитът ни показва, че без медиатор да потушава емоциите е почти невъзможно да се стигне до консенсус.

Ако пък съдружниците решат да продължат да работят заедно, може да се направи ново разделение на дяловете и отново единият съдружник да плати на другия цена за дяловете, които ще придобие.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *